IPv6 е последната версия на интернет протокола, разработен да замени IPv4, който изчерпва свободните си IP адреси. Това е така, защото IPv4 използва само 32 бита за интернет адрес, така че може да поддържа само 2^32 адреса, докато IPv6 използва 128 бита за своите IP адреси и поддържа 2^128. Това представлява много по-голямо адресно пространство, което вероятно няма да изчерпи адресите. IPv6 не само предоставя много повече IP адреси, но и се подобрява в някои от IPv4 функциите: предлага различни ефективни хедъри на пакети, автоконфигуриране на адреси без състояние, интегриран IPsec. IPv6 адресът е представен чрез шестнадесетична систама с четири цифри в осем групи, разделени с колони като този: 3001:0db8:85b3:0022:0000:8a2e:0310:7330.
Преходът от IPv4 към IPv6
За да избегнем големи проблеми с Интернет, трябва постепенно да преминем от ограничения, но използван предимно IPv4 към IPv6. Въпреки че тези два протокола не са много различни един от друг, преходът не може да се извърши наведнъж, тъй като те са независими, паралелни мрежи, които не са съвместими и комуникират помежду си само чрез специален gateway и tunneling. Сървърите, рутерите и компютрите също трябва да бъдат модифицирани, за да поддържат двата протокола, ако искат достъп до IPv4 и IPv6 адреси. Повече от тези устройства могат да се актуализират единствено с ъпгрейд на софтуера и фърмуера. Тези актуализации обаче не винаги ще бъдат възможни и ще изискват пари и време. Засега само малък процент от всички интернет мрежи поддържат IPv6.