IPv4 е версия на IP (Интернет Протокол), която е основна за работата на Интернет. Това е първичния интернет протокол, отговорен за предаването на пакети данни и намирането на хостове. Има две IP версии, които се използват денс: IPv4 и IPv6. IPv4 е преобладаващата версия на интернет протокола понастоящем. Някои от IPv4 адресите са запазени от IANA за специални цели, включително частни мрежи или мултикаст.
IP Адрес
IP-адресът позволява комуникация между устройства в мрежата. Ето защо всяко устройство, свързано към мрежа с интернет протокол, получава уникален цифров идентификатор, който определя къде се намира в Интернет – това е неговия IP адрес. Личните компютри и други устройства обикновено имат динамичен IP адрес, генериран от DHCP сървър в мрежата, която използват в момента и могат лесно да бъдат променени. Въпреки това сървърите имат статични IP адреси, за да могат винаги да бъдат бързо достъпни на един и същ адрес.
IPv4 Адреси
IPv4 адресите имат 32 бита (или 4 байта) изразени с десетичната цифрова система за удобство. Те се състоят от 8 бита / 1 октет, представени като десетични числа (четири числа, вариращи от 0 до 255), разделени с точки. Това ограничава възможните IP адреси до около 4.3 милиарда. Сега почти всички тези адреси са назначени и поради тази причина IPv6 е разработен и поддържа 128 битови адреси. През 2011 г. бяха назначени последните 8 адресни блока и някои компании започнаха преминаването от IPv4 към новия протокол.