PHP владее целия интернет.
PHP е тотална отживелица, чакай да ти кажа един готин виц за него.
Ако днес се захващате да учите програмиране, или пък искате да създадете своя уебстраница, със сигурност сте чули поне едното от двете твърдения. А също и ако сте напреднали програмисти, ако сте попаднали на шега в девелоперски форум или сте просто фен на технологиите, увлечен от този спор, стар като PHP.
Истината е, че PHP е тук, за да остане още много дълго. Да, програмният език, който крепи на раменете си огромна част от мрежата, има своите слабости, но бъдещето му е сигурно като високата цена на златото. Тук ще се опитаме да съберем основните аргументи защо това е така.
Към корените
Първо малко задължителна информация. PHP се ражда през 1995 г. Официално името му е съкращение от Hypertext Preprocessor, макар че често може да попаднете на версията, че идва и от Personal Home Page, а идеята, че с него всеки може да си направи страница в мрежата. PHP е език с отворен код. Може да се използва безплатно от всеки. Служи за програмиране от сървърна страна, за разлика например от JavaScript, който работи и в браузъра, от страна на клиента. Преди броени седмици излезе дългоочакваната 8-а версия на езика, която донесе сериозни промени.
РНР разполага с отдавна разработени и добре познати фреймуърци като Laravel и Symphony. Има разбираем синтаксис, сравнително лесен е за учене от начинаещи програмисти. Мнозина фенове на езика ще ви кажат, че писането на РНР е като да споделиш есе на английски с компютъра.
Работи на всички платформи, инсталира се лесно.
Едно от най-важните събития, които го правят толкова популярен и днес, се случва през далечната 2003-а, когато Мат Муленвег решава да използва именно PHP за своя проект. Днес създаденият от него WordPress отговаря за повече от 1/3 от безбройните сайтове в мрежата!
Бързо, лесно, сигурно
PHP е оптимизиран прекрасно за CMS системите, съвсем не само WordPress, но и Drupal, Joomla и безброй други. Същото важи и за прилагането му при различни облачни услуги.
С PHP е лесно, удобно и евтино. Цялата му екосистема се базира на отворения код. Винаги разполагате с огромен набор от проверени с времето библиотеки и плъгини. „Свикнал е“ да работи добре на всякакви сървъри. Хостингът с него е лекота, което не може да се каже за много други, уж по-модерни езици. Имате възможност да използвате огромен набор от различни бази данни. Кодът, написан с него, е удобен за тестване.
Да започнеш е безкрайно лесно. Променяш обичайния .html файл в .php, добавяш тага <?php, затваряш го с ?> и между тях започваш да слагаш динамика в статичната страница.
На PHP са написани безброй много и от по-големите сайтове. Ползват го Facebook, Wikipedia, Yahoo… дори PornHub.
И въпреки това, ако попаднете в програмистки форум, ще срещнете доста солени шеги. Може дори да останете с впечатлението, че PHP е някаква отживелица. Какви ли са причините?
Да ти излезе име
Всъщност, много от аргументите, които ще чуете срещу PHP, отдавна не са актуални. Например, славата му, че е по-бавен език. Последните версии – особено от 7-ата, сериозно залагат на скоростта. В резултат днес по този показател нашият герой си съперничи равностойно с всички конкуренти. Според много сравнения PHP7 е по-бърз от модерни езици като Python и Ruby. А версия 7 е нещо, за което си струва да поговорим по-подробно, защото именно тя променя всичко.
Нека се върнем назад във времето. Както всички останали големи онлайн проекти, PHP се появява почти случайно. Година преди раждането на езика, през 1994 г., програмистът Расмус Лердорф създава малка програма на езика С, която му е нужна, за да управлява собствения си сайт. Расмус я прави удобна за себе си. Все още няма никаква идея, че тя ще се превърне в изцяло нов програмен език, който ще крепи на раменете си огромна част от световната мрежа. Съответно: нищо в програмата му не е създадено така, че да е удобно за други програмисти. Синтаксисът е грубоват и неразбираем. Ако видите кода му от онова време, няма да разпознаете днешните му наследници.
И все пак, когато решава да покаже работата си на колеги, Расмус получава доста хвалби. Това го окуражава година по-късно да пусне онлайн проекта си с отворен код, наречен PHP/FI.
Постепенно начинанието привлича много погледи, през 1997 г. се оформя група от софтуерни инженери, ентусиазирани да го доразвият в истински програмен език. Така се появява PHP/FI2. Година по-късно втората част от съкращението е премахната и излиза третата версия, която наистина става популярна.
Като на шега
Любопитни неща ни казва самият Расмус в едно интервю от 2003 г.: „Аз наистина не обичам програмирането. Създадох този проект, така че да може да програмирам по-малко и да преизползвам един и същи код колкото може повече. А после не можех да спра започнатото, никога не съм имал намерението да създавам език за програмиране. Нямам и представа как се прави това, просто продължавах една по една да добавям следващите логически стъпки…“ Това звучи малко плашещо, нали? Но все пак се отнася именно до ранните стъпки в историята, а следващите са доста по-различни.
Минава се през всякакви перипетии, версия 6 дори… не се появява, защото екипът решава, че на нищо не прилича. Нещата не могат да продължат по този начин. Все пак те са се опитвали да доразвиват и доразвиват нещо, което не е проектирано да работи като масов език с широки приложения. Затова през 2015 г. излиза дългоочакваната версия 7, която на практика представлява нов проект. Да, синтактично промените не са толкова големи, но всичко, което остава невидимо за масовия потребител, е написано наново. Оптимизирано, променено, базирано на солидна архитектура.
Тоест – голяма част от аргументите, които ще чуете срещу PHP, са били актуални някога, но не и днес.
Начин на употреба
И все пак, както и всички останали, PHP е средство, което работи добре само, ако бъде използвано както трябва. Защото езикът дава доста свобода на разработчиците и в техните ръце остава грижата как ще се възползват. Кодът лесно може да стане нечетим, труден за поддържане и неудобен за разширяване. Но това зависи не от самия език, а от хората. По-лесно е да предизвикваш проблеми с език, който ти позволява повече свобода.
Да, в основата си той не е типизиран, но, ако реши, всеки би могъл да го използва като такъв. Да, първите му версии не позволяват пълното прилагане на обектно ориентираното програмиране, но в по-новите и това е възможно. Нещо повече – през последните години С-базираните езици (а такива са всички най-масови средства за програмиране днес) си влияят много силно един на друг. Все повече си заприличват. Защото всяка добра идея, която се докаже в JavaScript, е въпрос на време да влезе и в следващата версия на PHP или C#.
Солиден като времето
Така въпреки всичко, което можете да чуете срещу него, PHP е солиден и оцелява във времето. В края на 2020-а го ползват под някаква форма почти 80% от сайтовете онлайн и ако го изберете за свое професионално предизвикателство, няма изгледи да се притеснявате, че няма да си намерите работа. Поне в близкото десетилетие. Защото много програмни езици идват и си отиват, модата се променя. А PHP си стои непоклатим и сигурен на трона.
Разбира се, няма да ви е лесно, ако попаднете на проект, писан на стари версии на езика. Но това и не би трябвало да се случва, защото обикновено поддръжката на една версия продължава до 2 години след официалния ѝ край и всеки подобен проект би имал критични проблеми със сигурността. Но пък PHP разчита на приемствеността, не е трудно код от по-старите версии да бъде „преведен“ на днешните.
След всичко изброено дотук, идва и още едно предимство. Заради огромния натрупан опит, винаги ще намерите съвет онлайн. Обществото от РНР програмисти по света е огромно. Има подробна документация, безброй обучителни курсове, цялата информация, която ви е нужна, винаги е налице.
Така всеки проблем, с който можете да се сблъскате, вече е решен. А за какво са компютърните езици, ако не, за да решават проблеми…
