Интернет ни погълна през последните години. Колко точно ли? Нека погледнем статистиката. Онлайн, в официалния портал на Националния статистически институт – infostat.nsi.bg, ни очаква море от любопитни данни от последните две десетилетия. Което със сигурност има какво да ни каже не само за отношението на мрежата към ежедневието на българина, но и може да ви даде доста идеи за нови начинания, ако сте собственици на сайт (или планирате да станете такива, ако е така – очакваме ви!).
Да не губиш връзка
Ето, че сме обградени от числа. Богатството на информацията, която ни залива онлайн, е огромно, но пък за хората, които обичат статистиката, това важи с много, много по-голяма сила. НСИ – официалната институция, призвана вече повече от столетие да събира статистика за живота на българина, дава достъп до голяма част от своята съкровищница онлайн.
А ние, като нещотърсачи и детективи на лов за интересни цифри, се заравяме в данните за това как се е променяло отношението на българина към интернет през последните години. На базата на тях всеки може да извади някакъв златен извод, който да е полезен при следващата му среща с аудиторията. Цифрите могат да ни дадат доста поводи за замисляне, ето защо е време да им дадем думата.
3,7% срещу 78,6%. Така изглежда съпоставката на домакинствата, които са имали широколентова (ще рече на прост език – достатъчно бърза) връзка със световната мрежа през 2004-а спрямо 2020-а. 16 години, в които постепенно почти всеки се е сдобил с бърз и достъпен интернет у дома. Не е е ли любопитно от днешна гледна точка? Всъщност, особено сериозен е преходът между 2009-а и 2011-а година, когато изведнъж имаме 26%, после 39,8% и 50,8%. Бързо и неочаквано всички „прогледнахме“ онлайн на съвсем различно ниво. Нещо подобно, каквото сега се очаква за мобилния интернет с навлизането на 5G технологиите.
Не щеме ние интернет
Любопитна статистика. Ако достъп до широколентов интернет в България през 2020-а имат 96% от семействата с деца, то това се отнася до само 75,3% от тези без хлапета. Но това надали е свързано толкова със самото поведение на децата и родителите онлайн, колкото с факта, че във втората група очевидно има и немалко хора в по-напреднала възраст.
И все пак, любопитно ли ви е защо някои все още нямат достъп до мрежата у дома? Немалка част от причините изчезват с времето. Например отговорът, че оборудването е твърде скъпо, от 15,5% през 2012 г. спада до 4,7% през 2019-а. Значи – наистина мрежата вече е достъпно удоволствие. В което обаче не всеки вижда смисъл.
За същия период отговорът „Няма нужда от интернет (не е полезен, интересен и др.)“ получава съответно 21% и 12,5%. Тоест – при всяко положение има хора, които не искат и да чуят за мрежата. Доста други хора – 20,2% през 2012-а и 10,4% през 2019-а, казват, че просто не притежават нужните умения, за да боравят с мрежата.
През целия период под процент остават хората, които нямат връзка с мрежата у дома, защото се боят за сигурността си.
Пристрастени
Между 2004-а и 2020-а драстично се променя и броят на ползвателите – хората, които поне веднъж седмично са в мрежата. И все пак, поне според нашите очаквания той остава нисък, макар да е нараснал много сериозно от 13,5% в началото на отчетената статистика до 69,2% за миналата година. Драстични са разликите по региони – докато в Югозападния регион, където попада и София, през миналата година 80% са влизали доста често в мрежата, на обратният полюс е северозападът с едва 60,4%.
И докато сме на тази доста интересна разбивка, оказва се, че обратно на всякаква логика, ако гледаме статистиката от онлайн източниците, онлайн у нас са повече мъжете – 70,6%, в сравнение с 67,8% от дамите. Ако се насочим към образованието – водят висшистите с 93,8%, а на другия полюс са хората с основно и по-ниско – само 41,7% от тях ползват интернет поне веднъж в седмицата.
Що се отнася до възрастовите разлики – там нещата са доста логични. Постепенно, с годините, първите няколко отделни възрастови групи се изравняват – почти 90% от хората до 44 г. ползват интернет, докато нататък процентът рязко пада до 23,8% за възрастта от 65 до 74 г.
Е-умения
Така или иначе, да ползваш интернет, за да четеш новините, е едно, а доста по-сложно е сам да пишеш софтуер например. Затова се насочваме към следващата любопитна тенденция. И тук изводът, който се натрапва, е, че може би е по-добре да не залагаме в нашите сайтове на очакването, че хората се справят доста добре дори със задачи, които в тази сфера изглеждат тривиални.
44,1% от хората през 2019-а казват, че могат да копират или преместят файл, 27,3% се смятат да способни да използват софтуер за текстообработка, 15,9% – програми за електронни таблици. И само 10,6% умеят да работят с апликациите за обработка на снимки, видео и аудио. (Малко повече от процент казват, че сами могат да създават софтуер, което пък малко ни кара да се замислим за извадката, ползвана от националната статистика, но… това е друга тема.)
56,3% смятат, че са достатъчно добри в използването на търсачка за намиране на информация, а 41,7% – в изпращането на електронни писма с прикачени документи.
Купувай!
Но нека все пак предположим, че става дума за ниска самооценка и продължим нататък.
Интересна част от статистиката на НСИ е свързана с покупките онлайн. Именно към нея се насочваме, преди да се разделим и да ви оставим на спокойствие да анализирате цифрите, които сме ви събрали.
И тук тенденцията е ясна като бял бекграунд. Точно 1% казват, че през последната година са купували стоки и услуги по интернет за лични цели през 2004-а. През 2019-а процентът им е 21,7, а в годината на избухването на ковид пандемията изведнъж стигат до цели 30,9%. Ама какъв ръст, нали?
А какво точно се пазарува най-много? За съжаление, още не са публикувани данните от странната 2020-а, но и изводите от предхождащата я година са интересни.
През 2019-а за цели 76,4% покупките са били дрехи и спортни стоки. С 35,3% следват стоки за дома (мебели, играчки и др.), а после, с 20,7%, хотелските резервации и туристическите пакети. А нататък: храни, напитки и стоки за ежедневна употреба – 16,9%, електронно оборудване (включително фотоапарати) – 14,9%, билети за различни събития – 14,5%.
Донякъде странно, от 2004-а до 2019-а има сегменти, които отбелязват истинска разруха. Докато в началото на този период 28,7% от покупките са били на филми и музика, а 20% – на компютърен софтуер и ъпгрейди (включително и игри), накрая те се стопяват до едва 3,7% и 3,1%.
…но внимавай!
И за финал – какво ли спира хората да пазаруват онлайн според Националния статистически институт? Уви, отново последните данни са отпреди пандемията, но все пак са показателни. „Предпочитам да пазарувам лично, да видя продукта, лоялност към магазините или просто по навик“ – това гласи логиката на цели 31,4% от хората. „Липса на знания или умения“, казват пък 5,4%.
Е, убедено можем да предполагаме, че това вече се е променило. А за други – не е. Така или иначе, интернет, както личи от всички цифри, споделени дотук, вече владее толкова голяма част от живота ни. И все пак, не всичко е измислено, открито. Не всички хора се чувстват достатъчно привлечени от живота онлайн, от пазаруването през мрежата.
Може би точно вие ще промените това? Имате добра идея? Заповядайте да извървим заедно първите стъпки по нейното реализиране с безплатния хостинг на ZETTAHOST.bg!
