Data centre-ът e централната нервна система на всяка компания – през него минава цялата комуникация и, най-важното – връзката с клиентите в света онлайн.
Ето защо е жизненоважно той да е добре организиран, да работи добре. Разбира се, далеч не всяка фирма днес има ресурсите да поддържа свой пълноценен център за данни. За щастие, в наши дни дори не е нужно – в епохата на cloud услугите за това се грижат хостинг компаниите като важна връзка с облака.
В епицентъра
Центровете за данни станаха ключова тема с идването на новото хилядолетие, когато изведнъж осигуряването на достатъчна компютърна мощ за все по-посещаваните сайтове се оказа предизвикателство. Започнаха да се строят отделни сгради, мащабите неусетно ставаха огромни… заедно с предизвикателствата. Днес например колосалният data centre на Amazon в Орегон, простиращ се на цели 10 800 м², се оценява на 100 млн. долара!
Какъв трябва да е идеалният център за данни? Много просто, изискванията са да е стабилен, сигурен, бърз, гъвкав и ефективен. Списъкът не е дълъг, но слабост във всяка от точките може да провали останалите.
Много често се случва вперени в широката картина, да пропуснем нещо, което ни е под носа. И то болезнено да ни нарани. Никак не са малко компаниите, които са се опарили от това, че не са спазили най-простото правило от времената преди интернет – физическата сигурност. Улисани в превенцията на XSS и DDOS атаки, е напълно възможно да забравим, че физическият достъп до сървърите на фирмата винаги може да разруши всичко. Пестейки от заплатата (или квалификацията) на охранителя, може да пострадаме сериозно.
Решения в тази посока са контролираният достъп, постоянното видеонаблюдение, охраната на екипи. На много места по света се прибягва до няколко степени на защита, врати, които се отварят една по една. Комбинират се електронни и старомодни средства за опазване на физическата сигурност.
Централен защитник
Темата наистина започва с нея, но сигурността на центровете за данни, разбира се, не се изчерпва с физическия достъп. Оттук нататък важат същите правила, които и за всеки компютър в мрежата, макар и в много по-големи обеми – софтуерната сигурност във всичките ѝ аспекти. Но за сигурността онлайн говорим доста често, тя има много подтеми, на които не е нужно да се спираме сега.
Все пак, ако условно разделим на три проблемите със сигурността – външна атака, човешка или системна грешка, според скорошно проучване 52% от регистрираните инциденти в центровете за данни се падат на първата група, а останалите се поделят почти поравно между другите две.
Точно в центъра
Щеше да е удобно да има едно доказано, работещо универсално решение, нали? Е, няма как, центърът данни трябва да отговаря на това, от което се нуждае конкретната компания, а това винаги варира.
А тъй като той наистина е нервната система на всяка фирма, тогава, когато тя се променя, когато изведнъж авангардният стартъп се е превърнал в мощна корпорация, се налага съвсем различен data centre. Ето защо огромна част от компаниите избират по-гъвкави, споделени ресурси, или пък, още по-често – облака.
В зората на интернет data centre се наричаше всеки по-усъвършенстваният компютър, който беше постоянно свързан към мрежата и изпълняваше най-базовите условия, за да може да бъде наречен сървър. Виртуализацията обаче промени всичко. Така, както контактите ни с хората от физическото пространство преминаха в мрежата, и сървърите, а и целите центрове за данни от физически, станаха виртуални.
Огромна част от фирмите вече не се нуждаят от това да поддържат собствен дата център, те могат да доверяват огромната отговорност. Тогава не се вълнуват от това как да изграждат собствен бункер за информация, който да се строи наново всяка година, а просто поверяват тази отговорност на системите и хората, които знаят как да се справят. Така компанията не трябва да се грижи за градусите в сървърното помещение, а просто да избира най-добрия ценови план според нуждите си.
Центрирай!
Както софтуерът, така и центровете за данни днес се делят основно на on- и off-premises. Тези термини все още нямат добър превод на български, в единия случай софтуерът е инсталиран и работи на сървърите на ползвателя, докато в другия е отдалечен, най-често в облака. Синоним на off-premises е „софтуерът като услуга“ – SaaS.
В първия случай всички трудности и рискове се за самия бизнес. Облакът допълва, подпомага и отнема част от задачите на традиционния център за данни, но не може да го замени напълно. Оn-premises центърът за данни е все по-слабо популярен. Причините за това вече споменахме, но истината е, че под някаква форма той винаги ще остане задължителен за почти всяка фирма. Просто защото част от информацията ѝ винаги ще е твърде чувствителна, за да стои далеч. Или пък самите организационни процеси не го позволяват.
В този случай, на първо място излизат възможностите за колокация – няколко компании да си делят един център.
Не се разцентровай!
Центровете за данни ги има откакто съществуват компютрите и голяма част от правилата и понятията не са се променили оттогава. Една от съществените разлики е, че при старите архитектури обикновено се говореше за водещ център за данни и резервен, който се включва в случай на проблем. А в наши дни по-скоро ще попаднете на паралелно работещи ресурси, които естествено и лесно се заменят взаимно. Това е от една страна единственият шанс да имате постоянно актуални данни, без риск от загуба. А от друга – 100% покритие или 0% време без достъп. И това е възможно, защото днес разполагаме с ултрабързи оптични кабели, облачна интеграция и сериозни възможности за визуализиране на данните.
Признат по света стандарт за оценяване на центровете за данни си остава американският (ANSI) TIA-942. Той събира някои от основните изисквания и разделя центровете според степента им на надеждност. Основно ги дели на 4 групи – при първите всеки отказ на оборудването води до спиране на работата – те нямат резервни източници на ток, интернет. С второ и трето ниво ситуацията се подобрява, докато в четвърто, превърнало се вече в задължителен стандарт, всяка повреда може да бъде компенсирана, а всяка инженерна система е поне двукратно подсигурена.
Друга характеристика, по която се делят центровете, е размерът им. Най-големи са модулните – отделни сгради, специално конструирани за да се осигурят най-добрите условия за работа. Имат собствени канали за връзка, изградени са от блокове които позволяват бързо надграждане. Средните също обикновено са в отделна сграда, но липсват останалите детайли. Малките пък са в помещения, част от сгради с друга основна цел.
Бързо в центъра!
Изборът на локация, разбира се, е важен за бизнеса. Ако очаквате основна част от потребителите да влизат на сайта ви от България, съвсем логично е, че няма да позиционирате данните си в центъра в Антананариво.
При изграждането на центъра за данни изборът на място наистина и ключово решение. Сигурният и достатъчно евтин ток, високоскоростната, гарантирана и подсигурена многократно връзка с мрежата са закони в това отношение. Още една тема, по която трябва задължително да се мисли, е възможността за поддържане на постоянна температура и влажност вътре, за охлаждане на огромните работещи машини.
И щом стана дума за охлаждането, може би ще е любопитно да споменем някои от разпространените похвати. Най-старото и използвано решение си остават традиционните климатични системи, които обаче изискват и най-големи енергийни ресурси. Не е случайно, че някои от глобалните лидери строят огромните си центрове в далечния север, където пък се разчита на естествените ниски температури. Популярни дестинации са също океанските или морски крайбрежия, където пък се използва чрез сложни системи охлаждащата сила на водата. Друг подход е свързан с локално охлаждане – различните части от центъра за данни имат собствени климатични системи в зависимост от нуждите. Специални усилия се полагат и за управлението на въздушните потоци в сградата – смята се, че оптимизирането в тази посока може да свали разходите за поддръжка с цели 40%!
Разбира се, не може да се подцени и въпросът с кадрите – при избора на място за data centre, винаги е важно да се мисли дали там ще се намерят квалифицирани хора, които да го поддържат.
Цент по цент – център
Големите компании не обичат да говорят за центровете си за данни от страх да не издадат прекалено много. Но през 2016-а очевидно с рекламна цел Марк Зукърбърг показа водещия за Европа център на Facebook в градчето Лулео, дълбоко в лесовете на Северна Швеция, на 100 км отвъд северния полярен кръг. Захранва се от няколко собствени веца, като за него се грижат едва 150 служители. Според Зукърбърг архитектурата му била толкова проста, че за първи път му я нарисувал на салфетка инженерът от компанията Джей Парк. Но именно благодарение на простия дизайн, за цели 25 000 сървъра може да се грижи един-единствен техник.
Когато говорим за гъвкавост, в IT света най-често стигаме до понятието „скалируемост“. Дали е възможно с минимални усилия и промени да реагираме на нарастващите нужди. Без, както е в конкретния случай, да трябва да изградим изцяло нов data centre, когато старият се окаже твърде слаб за нуждите ни. Именно затова, както стана дума, се залага на модулните системи, чиито части са лесно заменяеми и подлежат на усъвършенстване. Дизайнът и операционните процеси също така трябва да са стандартизирани. Иначе гъвкавостта отива бързо в кошчето за рециклиране. Тук важат два основни подхода.
Какъв? Гъвкав!
При гъвкавия център за данни (Flexible Data Center или FDC) се използва стандартизиран каталог от съставните части на системата. Те могат да бъдат съобразени с индивидуалните нужди на потребителя и лесно да бъдат интегрирани. Този подход позволява оптимизирани разходи за поддръжка и дълготрайност. Позволява обслужване на клиентите без прекъсвания и нисък оперативен риск, що се отнася до хората, съставните части и процедурите за експлоатация. По-лесна е и интеграцията с други центрове за данни. Този подход също гарантира, че центърът се използва пълноценно във всеки момент – не се купуват излишни ресурси, които няма кой да ползва, като това позволява и по-достъпни цени.
Другият основен принцип е този на граничните центрове за данни (Edge Data Center или EDC). Това е и погледът към бъдещето, необходим заради навлизането на все по-интензивно ползващите големи обеми от данни IT направления като „интернет на нещата“, задаващата се 5G революция и автономните превозни средства. Логиката е, че е време центровете за данни от огромните сгради с размери на фабрики да се завърнат под формата на много повече на брой, по-малки и по-близки до потребителите си мощни системи.
И така, завършваме с това, с което започнахме. Стабилен, сигурен, бърз, ефективен и гъвкав – такъв трябва да е центърът за данни, с който работи вашата компания. Що се отнася до хостинга, ние, от ZETTAHOST.bg, знаем как да управляваме успешно сигурния ни и бърз център за данни. Можете да опитате сами какъв е резултатът – започнете още сега с напълно безплатния ни хостинг план!
