Днес той е навсякъде – дава прекрасна алтернатива при бекенд програмирането, а за фронтенда властва без никаква конкуренция и краят на царуването му не се очертава. JavaScript често е обект на подигравки, при това обикновено именно заради основното си предимство – създаден е така, че да е максимално лесен и удобен… което пък позволява пак толкова лесно и удобно да си създадеш тежки главоболия.
И все пак, той не спира да се развива, да дава нови възможности от всяка гледна точка. Със сигурност е добър избор и ако тепърва се насочвате към програмирането. И така, представяме накратко нашия герой, г-н JavaScript, ще ви разкажем какво може, как започва историята му и защо бъдещето му изглежда толкова светло.
Айк, че език
Да, как се раждат езиците е доста забавна тема с любопитни истории, готови за дългите зимни вечери. Вече сме ви запознавали и с тази за създаването на JavaScript, затова сега ще я повторим съвсем накратко, колкото да дадем нужния контекст за всичко останало.
Езикът си има един конкретен „татко“ и името му е Брендън Айк (Brendan Eich). Браузърът Mosaic се появява през 1993 г. и той първият с графичен интерфейс, готов да показва уеб страниците на масовите потребители. Година по-късно създателите му основават корпорацията Netscape, за да направят следващата стъпка. Netscape Navigator се превръща в доминатор на пазара и хит в края на 90-те.
През 1995 г. програмистите решават да добавят към проекта си скриптов език, с чиято помощ сайтовете да могат да се показват динамично. не просто да има картинки, текст и някоя анимация, а и определена интерактивност. Доста се чудят по кой път да поемат и решават успоредно да работят по два варианта. Наемат фирмата Sun Microsystems, за да им предложи вариант, в който да използват Java и Брендън Айк, който пък да адаптира езика Scheme.
Двойникът
Той обаче скоро се отказва от идеята и предлага да създаде изцяло нов скриптов език, който в началото се нарича Mocha, после и LiveScript. Името обаче все още не му се струва достатъчно оригинално, затова решава да „заимства“ от славата на популярния и по онова време Java. И така се ражда JavaScript, колкото завинаги да създаде объркването за близост със своя „кръстник“, с когото всъщност хич не са сходни.
Така или иначе, и двата езика днес са живи, здрави и търсени. А JavaScript бързо се превръща в дълго търсенето решение, което да направи мрежата интерактивна. Благодарение на него се ражда цяла една нова професия – на фронтенд софтуерните инженери.
През 1996 г. е създадена ECMA International – организацията, която се грижи за стандартизирането на езика до днес. Така JavaScript става достъпен за всеки.
Оттогава езикът не спира да се развива – всяка година от ECMA International издават неговия обновен вариант, който се нарича ECMAScript. Многобройни идеи за развитието на езика се обсъждат в общността, минават на три нива да одобрение, преди да се превърнат в истинска част от езика.
Особено важна стъпка в развитието на езика е версията ECMAScript 6, която излиза през 2015 г. и отстранява огромен процент от проблемите, съществуващи преди това в JavaScript. Най-актуалната в момента версия – 11, е от 2020-а.
Имаш човек в браузъра
Основното му предимство пред всички останали езици? Че може да се „подкара“ директно в браузъра. Отваряте конзолата, вградена във всяка от днешните програми за „ровене“ онлайн, започвате да пишете и… кодът си върви.
Не вярвате?
Десен бутон -> Инспектиране -> Console -> пишете
alert(„Обичам да чета блога на ZETTAHOST.bg”)
Enter! И това е. Магия!
JavaScript според специалистите сполучи, защото се появи в точното време на точното място. Софтуерният свят много бързо се убеди, че страниците имат нуждата от лесната и удобна динамика, която дава езикът.
Постепенно, благодарение основно на платформата Node.js, езикът се наложи и в бекенд разработката.
Днес трите фрейуърка, които работят на базата на JS – React, Angular и Vue.js са сред най-търсените технологии. Те създадоха новата страница във фронтенд програмирането, която се нарича SPA, Single Page Application – страници като например социалните мрежи, които имат в себе си цели апликации.
JavaScript е и флагманът, що се отнася до следващото „голямо нещо“ – прогресивните уеб приложения или PWA.
Смехът е здраве
JS има огромна общност – няма въпрос, с който да се сблъскате и вече да не е зададен и отговорът му да не може да бъде намерен в мрежата.
Разбира се, има и дълги списъци с шегички за различните му „странности“. А те са такива, защото той е замислен така, че да бъде бърз, удобен и лесен за учене.
Основно негово свойство – той е слабо типизиран език. Грешка е да се каже, че променливите в него не са от определен тип данни – булева, число или низ (стринг) например – те просто се променят с всяка нова стойност, дадена на променливата.
На когото това не му харесва обаче, през последните години има шанса да се обърне към естествената „надстройка“ на езика – TypeScript. Той е отделен език, който е строго типизиран – всяка една променлива си остава число, щом веднъж е декларирана. Това обаче е единствената разлика с JavaScript – TypeScript проверява единствено типовете и в крайна сметка се компилира до обичаен JS.
Всичко си има функция
Синтаксисът му е лесен и разбираем, а морето от библиотеки, които ви идват на помощ за различни детайли, е направо бездънно.
През последните години начинът, по който се описват обектите в JS – JSON или JavaScript Object Notation, пък се превърна в стандарт за „опаковането“ на данни, задминавайки с бясна скорост тромавия предходен XML.
JavaScript е много, много лесен, за да започнеш да програмираш, но… има страшно дълбоки води и не мисля, че някой би могъл да каже, че наистина го е научил. Зад начина, по който работи, има многопластова логика, която винаги може да изненада дори изключително опитен програмист.
Но пък в огромна част от случаите той ще ви свърши работата, за която сте го избрали.
Скрит като скрипт
JavaScript е скриптов език, който ще рече, че програмният код се изпълнява директно от компютъра, без компилиране. Той позволява пълната палитра от възможности на функционалното програмиране, а, особено след промените от последните версии на ECMAScript стандарта, и обектно-ориентирано програмиране (ООП).
Кодът на този език е компактен и четим. Той ви дава свобода в много отношения, в които неговите „роднини“ не са толкова щедри – например няма значение дали ще завършите всеки ред от кода си с точка и запетая.
Така или иначе, няма как да ви научим на JS за няколко реда, не е и това целта. А по-скоро да ви го представим накратко и да прецените дали си заслужава да се захванете с него. Едно е сигурно – за специалистите, които могат да работят с него, поне в близкото бъдеще е напълно сигурно, че няма как да останат без работа…
Ако пък наистина се амбицирате, очакваме ви скоро обратно, за да качите в интернет напълно безплатно първите страници, които сте създали на JavaScript!
