Всички знаем как желанието на хлапето Марк Зукърбърг да обменя по-лесно информация със съучениците си за няма и 2 години се превърна в мултимилиарден бизнес и проект, променил живота на всички ни. Успехът онлайн в различните му измерения често изглежда случаен. Понякога пък съвсем нелогичен, а много от историите му буквално звучат като приказки.
Като приятели и потребители на ZETTAHOST.bg и вие със сигурност имате какво да кажете и покажете на света чрез своя уебсайт. Ето защо решихме да съберем няколко любопитни, мотивиращи и поучителни истории. Ще ви разкажем за неочаквано успешни сайтове от различни „епохи“ на интернет ерата. Които да ви напомнят, че онлайн всички сме равни, а успяват онези, които са го заслужили. Които са били упорити и креативни… или пък просто са уцелили точната идея и точния момент.
1. Юн Йе, кралят на домейните
Като собственик на сайт добре знаете колко важен е изборът на добър домейн. (А ако не знаете, или пък тепърва искате да изберете своя – тук е правилното място да го направите. 🙂 ) Със сигурност това дали адресът на сайта ви е прост и ясен като, да кажем, bira.bg или би отнел минути за въвеждане от потребителя (azobi4amliutenitsata.mnogo.bg) един от първите фактори, които правят разликата за едно ново начинание. Понякога даже е възможно да се влюбите в адрес, който вече е зает и да се опитате да го откупите от собственика. А да не говорим за кошмарната ситуация, когато пък сте пропуснали да запазите домейна си за следващата година. И някой ви го е откраднал… Заедно със сериозния маркетингов бюджет, с който сте го популяризирали. (Това няма как да ви се случи, ако домейнът ви е от ZETTAHOST.bg, имаме грижата достатъчно рано да ви напомняме за всяко задаващо се плащане.)
Та, след всичко, казано дотук, може би вече ви е хрумнала една бизнес ниша – да купувате скъпите домейни, които съвпадат с имената на най-големите брандове и най-използваните думи и продукти за продажба? Уви, шансовете ви за успех не са толкова големи. Защото популярните домейни отдавна са запазени след повече от 20 години активен живот на света онлайн. Не така обаче стояха нещата в зората на интернет. Може да ви го потвърди и китаец на име Юн Йе, стига да го срещнете. А шансът не е голям, защото никъде из интернет няма информация какво се е случило с г-н Йе след ноември 2004 г., когато той продава 100 000 домейна на компанията „Марчекс“. За скромната сума от… $164 000 000!
Разбира се, предишните години живеещият в САЩ г-н Йе системно се целел в конкретни имена. Търсел и купувал съблазнително звучащи названия на сайтове. Започнал през 1998-а, веднага, след като завършил Университета в Мериленд. Хубаво нещо е колекционерството. Да, марките, които едно време събирахме, все още си седят в прашни класьори в гардеробите. А неговата колекция определено си е изплатила вложеното време. Смята се, че днес подобна сделка е невъзможна, първо защото малко са компаниите, притежаващи голям масив от домейни, и второ – все пак с навлизането на социалните мрежи и усъвършенстваните търсачки значително по-голяма част от трафика към сайтовете е реферирана. И все пак… няма как да не позавидим на г-н Йе, където и да се намира днес.
2. $10 милиона годишно за 10 часа седмично
Маркус Фринд е човекът, който през вече далечната 2007-а година изпълни мечтата на всеки, който не си обича работата. Създавайки един от първите масови сайтове за запознанства, той се хвали, че печели нетни доходи от 10 милиона долара годишно само с 10 часа седмичен труд.
Когато започва проекта, Маркус е на 32 и си няма мазе, толкова популярно работно място сред останалите пионери. Но пък е съвсем сам в своя 83-квадратен апартамент във Ванкувър, Канада. Годината е 2003-а, мъжът създава сайта като упражнение, докато кара курсове по фреймуърка ASP.net. После plentyoffish.com се появява в мрежата, бързо трупа профили на англоезични канадци. Щом минава и от другата страна на границата със САЩ, успехът става огромен. При това без рекламни кампании и особени усилия. Хубаво е, че човек може да започне сайт с двете си ръце и минимални инвестиции за домейн и хостинг, не е като например да трябва да строиш завод, нали?
През ноември 2007 сайтът има 1,4 милиона посетители от САЩ, 600 000 регистрирани потребители, независимо че всеки месец 30% от профилите се закриват заради липса на активност. По това време през системата Google AdSense Маркус трупа ли, трупа пари, достигайки до $10,000 на ден. В един момент дори се хвали с чек за $901,733.84, за който от Google потвърждават, че е истински. Предприемачът не назначава огромен екип, грижи се за сайта с помощта на доброволци, които преглеждат 50-те хиляди снимки, качвани по онова време всеки ден.
Историята за Маркус приключва през 2015-а, когато провада plentyoffish.com за $575 милиона долара на собственика на „Тиндър“ – „Мач груп“.
3. Брадатите също плачат
Е, добре, този пример не е за милиони долари, но доказва едно от основните правила в дигиталния (и не само) маркетинг – че ако сам имаш определена нужда и се окаже, че на още n на брой хора им е нужно същото, ти можеш да припечелиш добре, а всички да са доволни. Ерик Бандхолц има огромна, впечатляваща брада. При това в най-точния момент, защото през 2012-а, когато хипстърската мода изгряваше със страшна сила, той решава да стартира своя брадат бранд – Beardbrand. Постепенно успешният блог и Youtube канал със съвети по наболелия (и наболия) въпрос как да се грижим за брадата си, се превръщат в голяма платформа, предлагаща широка палитра от продукти за всеки уважаващ себе си хипстър. Бумът идва през 2013-а, когато блогът е представен на страниците на „Ню Йорк Таймс“.
По онова време още ги няма софистицираните бръснарници. Брадатият бранд се налага като символ на цялата общност, а това води след себе си и икономическия успех. Да, Beardbrand е електронен магазин, но е успешен и с петцифрени дневни продажби и през 2021-а, защото е нещо много повече – събирателна точка на едно малко общество, което прави успеха неминуем. А и значително по-траен от моментната слава на магазин, който просто е уцелил онова, което ще се продава добре в определен момент.
4. Бабата на картичките
Сигурно си спомняте онези досадни 403329 мигащи картички, които допреди 15-ина години започваха да се появяват в имейлите от познати и не толкова с идването на Коледните празници? Е, и това си беше сериозен бизнес за своето време, преди да бъде пометен от социалните мрежи. Тази история ни връща в добрата стара 2000-а година, когато Flash анимацийките владееха света и погледите.
Джаки Лаусън, 62-годишна домакиня и баба на няколко внучета от Западен Съсекс, Англия, се чудела с какво да си запълни свободното от готвене време и взела, че създала jacquielawson.com. Пет години по-късно, през декември 2005-а, сайтът на Джаки имал 22,7 милиона посетители, почти двойно повече от най-близкия преследвач, собственост на голяма компания.
И посещенията съвсем не били просто статистика. Сайтът имал 531 227 регистрирани потребители, всеки от които плащал по £4.50 годишно. Така Жаки осигурила на себе си (и внуците) 3,6 милиона долара годишна печалба, а, разбира се, скоро сайтът ѝ се превърнал в мишена за покупка на най-големите.
А тайната? Баба Джаки просто правела красиви картички. Тя била завършила лондонското училище за изкуство „Сейнт Мартин“. Дълги години работела като илюстратор на свободна практика. Купила първия си компютър през 1998-а. В началото на новото хилядолетие се запалила да научи как работи споменатият Flash. 6 седмици се упражнявала да създаде първата си картичка, пуснала я на 30 приятели и заминала на почивка за празниците в Австралия. Когато се върнала, я чакали 1600 съобщения от хора от целия свят. Картичката била стигнала до тях и искали да я поздравят. Много от тях толкова харесали честитката, че я призовавали да създаде още. Е, тя се съгласила, племенникът ѝ помогнал да направи сайт, а резултатът в цифри по-горе говори сам за себе си.
5. Бум по време на ковид
Ето че стигаме до наши дни и до нашите ширини. Жасмина Гевезиева е състезателка по силов трибой, маркетинг специалист и… предприемач, който показва, че дори в откачената несигурност на отминалата 2020-а късметът обича смелите. Че добрата идея може да разцъфне и в кризата.
Като атлет тя залага сериозно на правилното хранене. Но същевременно, както и всички ние, обича сладкото. В определен момент разбира, че просто не може да намери на пазара достатъчно добро решение за малка, вкусна протеинова здравословна закуска без захар и с качествени съставки. Но за разлика от повечето хора, не отива пред блока да се оплаква от липсата. Решава да създаде сама това, което ѝ трябва. Резултатът? Cardinal Bites – първите протеинови бонбони без добавена захар в България, обогатени и с пробиотик. Преди година тя вече е успяла да наложи Binge OFF – своята онлайн платформа за здравословни хранителни навици, като печели интереса с историята си. Заради начина, по която я разказва, успява да постигне масирана медийна кампания за над 500 000 лв… без да плати и лев.
Бонбоните са изцяло с натурални продукти, с 20% по-малко калорични от шоколадовите, със съдържание на протеини между 15 и 20%. Тоест – готови са да дадат енергия на спортуващите, като са същевременно вкусни и не са блъскани с мазнини, захар и изобщо въглехидрати. Вкусовете са традиционно български – първият тип е с роза, следват лавандула, пчелен прашец и Лактобацилус булгарикус.
Cardinal Bites се създават с проби и грешки, с много символичен бюджет като за такова начинание – 33 000 лева от фонд за иновации и собствени инвестиции. Но вече са изключително вкусни и са на пазара. Още тази година ще излязат и извън България, където също нямат реална конкуренция. Любопитно е, че локдаунът не само не спира Жасмина и колегите ѝ да вървят напред, а дори създава добра среда, защото им освобождава време от основните дейности, за да направят смелата стъпка.
Историята, разказана от Жасмина, можете да чуете тук.
И така, събирате смелост, за да опитате и вие да пробиете с онова, в което се крие вашата суперсила? Не я събирайте, ще ви е яд, ако някой ви изпревари. Побързайте да си запазите местенце в онлайн света тук с помощта на ZETTAHOST.bg. И нека интернет бъде с вас!
