Протокол. Това е нещо като учебник, по който се знае как се срещат кралете и президентите, нали? Нищо подобно, онлайн времената промениха сериозно значението на тази дума, защото техническото ѝ значение се нареди редом до класическото. И все пак, по същество става дума за едно и също. Набор от правила, по които комуникацията през компютърните мрежи се осъществява възможно най-лесно, просто и безаварийно.
Ето, например, имате си сайт… или поне се каните да се сдобиете с такъв (започнете напълно безплатно тук!). И за да го открият, всички, всички ваши посетители трябва да минат през сума ти протоколи – HTTP, TCP, IP, Ethernet… но как точно работят те? По какво си приличат и по какво се различават? И защо е важно да имаме поне базови познания в тази посока?
Среща и разлъка
В основата на всичко онлайн стои обменът на информация. Но как се обменя информация лесно в живота, дори извън технологиите? Когато от двете страни се говори на един език, знае се как е учтиво да започне разговорът, какво е нормално да включва. Как нещата да се случат оптимално така, че и двете страни да се чувстват удовлетворени, защото са предали своите послания.
Е, точно това е работата на мрежовите протоколите. Да осигурят връзката, правилата на предаване на информация. По същество те са събрани накуп правила, които определят как се осъществява комуникацията през определена мрежа.
По този начин е сигурно, че разговорът ще се получава бързо, изчистено, на „един език“. Нещо повече, всеки един наш клик, всяка комуникация и интеракция във всеки момент, в който сме в мрежата, минава през протоколите. Ето защо е добре да знаем по малко за всеки от най-важните.
Ethernet като вечност
Това е протоколът, който завинаги промени отношението ни към мрежата, като ни позволи да имаме достатъчно бърз достъп у дома. Благодарение на него бяха създадени локалните мрежи, които добре познаваме с абревиатурата LAN.
Създаден е през далееечната 1983-а, което не бива да ви учудва. Много от протоколите, за които ще поговорим, са доста по-стари от технологиите, които са ги направили популярни. Ethernet просто трябваше да изчака технологиите да се усъвършенстват достатъчно, за да направят възможно компютрите да си комуникират достатъчно бързо и ефективно чрез него.
Важно е да отбележим, че всеки от протоколите работи на определено ниво от OSI модела – системата, която разпределя на отделни нива комуникацията в компютърните мрежи. Но за нея ще поговорим доста по-подробно скоро в отделен материал.
В тази част от компютърните науки съкращенията са доста популярни. В началото, през добрата стара 1983-а, Ethernet e стандартизиран като IEEE 802,3 протокол, работещ с използваните по онова време за връзка коаксиални кабели. После се появяват версиите 802,3a, 802,3i, 802,3j, като всяка отговаря за стандартите, по които се осъществява комуникацията със следващото поколение кабели.
Сред най-популярните в „семейството“ е IEEE 802.11, който отговаря за това как се организира комуникацията в безжичните локални мрежи – WLAN.
Ай, пий? IP!
Може би сте чували, че комбинацията от протоколи TCP/IP е това, което позволи създаването на днешния интернет във вида, който го познаваме.
IP е по-възрастният „близнак“ от двойката, „роден“ е през 1974 г. и отговаря за адресите и разпределянето на пакетите от данни през мрежите. Със сигурност знаете какво е „IP адрес“ – това е онази комбинация от 4 числа, разделени с точка, която позволява на днешния онлайн свят да знае кой се крие от другия край на мрежата. Всеки потребител в локалната или пък в световната мрежа има постоянен или променящ се IP адрес, който обаче е задължителен, за да се осъществи връзката. По нея той може да бъде намерен.
Разбира се, и тук има доста роднини, които попадат в рамките на едно общо определение. Споменатите 4 разделени цифри се отнасят за доминиращата от зората на интернет, та то днес версия на IP протокола IPv4. Нейният наследник и алтернатива е IPv6, който позволява значително повече различни адреси на потребители и все повече се налага в различни задачи… Макар и бавно, защото, както стана дума, в света на мрежите винаги трябва малко повече време, за да се случи каквото и да било.
TCP, ти сипи!
Ето че стигаме и до втория близнак от двойката. TCP, или Transmission Control Protocol, е стандартът, който определя как да се установи и поддържа мрежовата връзка, през която програмите да си обменят данни. Ето защо комбинацията от двата протокола, която споменахме, се смята за основната, която направи възможен интернет.
От една страна те позволиха лесното разпределяне на адресите, идентифицирането на всеки компютър, участващ в мрежата, а от друга – направиха възможно устройствата да си взаимодействат на лесен и удобен общ език. Което е всъщност приносът на TCP. Той се прилага, за да надгради IP, като позволява сигурната обмяна на пакети от данни.
По време на прехвърлянето на данни, някои от пакетите се губят, други се „чупят“, така че е важно успешно да се улавят грешките и да се възстановяват загубите. Именно това е един от „специалитетите“ в уменията на TCP, които го направиха панацеята, идеалното решение във времената, когато връзката се осъществяваше с по доста по-несъвършени мрежови технологии.
HTTP, дабълю, дабълю
Е, този почетен участник в списъка ни всички сте го виждали в адреса на браузърите. Той е част от стандартните протоколи, гарантирани от споменатата комбинация TCP/IP. Ако не напишете магическото му название, то програмите за тършуване онлайн ще го направят сами, със или без важната добавка S като знак за сигурност – http или https.
Протоколът за пренос на хипертекст (HyperText Transfer Protocol) позволи още едно от фундаменталните неща в интернет – линковете. Работейки на апликационното ниво от OSI модела, неговата грижа е да дава възможност на потребителя да вижда четими линкове и адреси в мрежата, без да се тревожи за това как кликането на дадена реклама ще го отпрати надалеч в мрежата. С други думи – този протокол помага на апликациите да си взаимодействат удобно с потребителя. И обратното.
Всеки браузър, искайки да отвори всяка следваща страница чрез уеб сървърите на днешния интернет, изпраща именно HTTP заявка, която в наше време се обработва светкавично, а следващата стъпка е сървърът да изпрати отново базирания на HTTP отговор. В това силно опростено обяснение се крие огромна част от всекидневното ни взаимодействие в мрежата.
FTP? F, ти не пи!
И ако предишният състезател с доста подобно име си пази реномето във всеки адрес от зората на интернет, та до днес, то за FTP по-скоро сте чували, ако имате онлайн опит отпреди повече от десетилетие. Днес той не спира да работи за нас, просто го прави по-скрито, браузърът ни знае как да си го ползва, без да ни занимава.
Протоколът за пренос на файлове (File Transfer Protocol) отново е стандартна добавка към TCP/IP, която обаче се грижи за трансфера на файловете през мрежата. Той позволява прехвърлянето да става доста успешно и безаварийно, дори ако например подателят и получателят използват различни файлови или операционни системи.
Той е бърз и ефективен, но си има и ограниченията – например, за момента е готов да посреща и изпраща само файлове, по-малки от 2 гигабайта.
Довиждане по протокол
Списъкът с протоколи е безкраен и все пак, на изпроводяк, ето по няколко думи и за още някои от най-важните.
SSH използва криптография, за да позволи сигурната комуникация през мрежи, които не е съвсем ясно дали са особено безопасни.
DHCP – протоколът за динамично конфигуриране на хостове (Dynamic Host Configuration Protocol), отговаря за разпределянето на IP адресите в дадена мрежа, така че винаги да е ясно кой от участниците в нея може да бъде открит по дадената комбинация от числа.
Любопитен е и STP, който се грижи за решаването на проблеми тогава, когато в дадена мрежа трябва да се избегне безкрайното „завъртане“ на информацията, затвореният цикъл.
И така… важно е нещата да се случват по протокол. А тепърва ще ви разказваме в доста повече дълбочина за темите, свързани с мрежовата връзка, която позволява днешния интернет. И дава шанса на всеки да създаде собствен сайт – ако искате и вие да опитате в това приключение – идеалното място за целта е нашият безплатен хостинг тук.
