В настоящата статия:
Въведение
В своята песен Rap God световноизвестният рапър Еминем изпява 1560 думи в рамките на 6 минути и 4 секунди (6:04 – продължителността на песента). Това, което е още по-впечатляващо, е, че в един 15-секунден отрязък от песента рапърът успява да изреди 97 думи.[1] Деветдесет и седем думи за 15 секунди. Разбира се, повечето от нас не биха могли да изговорят такова количество думи в този времеви отрязък. И все пак, всички ние използваме езика ежедневно, за да изкажем своите мисли, чувства, идеи, желания и т.н. Средният брой думи, които използваме, варира при различните проучвания между 10 000 и 30 000, но пък общо между тези изследвания е заключението, че жените не говорят значително повече от мъжете, какъвто е разпространеният стереотип.[2]
Изказвайки 20 000 думи всеки ден (усреднена стойност между 10 000 и 30 000), нормално е да не се спираме на всяка от тях и да се чудим защо използваме точно нея за това, което тя символизира. Тоест, не се питаме защо наричаме клавиатурата „клавиатура“, просто я посочваме (вербално) и очакваме, че останалите участници в разговора ще разберат какво имаме предвид. За щастие, в повечето случаи те разбират. Дори да не знаят значението на конкретна дума, често то може да бъде извлечено от контекста, в който тя се намира. Благодарение на тази способност на мозъците ни не е нужно всеки път, когато използваме думата „клавиатура“, да обясняваме на събеседника си какво точно имаме предвид и защо сме нарекли редицата копчета по този начин.
Друг любопитен факт, който всички разбираме и без да ни бъде обяснен, е, че понякога една дума се премества от един език в друг и приема напълно натурална позиция в ежедневните разговори. Най-често такива са професионалните термини – думите, които се използват в една сфера на дейност и не са задължителна част от ежедневната реч. Разбира се, такива думи могат да бъдат пренесени, възприети и интегрирани и по културни причини – присъствието на определен народ в границите на друга държава, както и насищането на дадено население с всякакви културни артефакти (филми, книги, песни и т.н.), произхождащи от друго население. Примери за това са, респективно, турцизмите в българския език[3] и англицизмите, които използваме всеки ден, you know.
В настоящата статия ще разгледаме етимологията – произхода – на редица термини, които всеки ден се използват в нашата сфера на дейност – уеб. Ще разгледаме техния произход, тъй като на значението, което (някои от тях) носят, сме обърнали по-подробно внимание в помощната секция на нашия сайт. Въпреки това, внимание на значението също ще бъде обърнато, но накратко.
Avatar
Думата Avatar – графичен образ на потребителите в компютърните игри, форуми, както и секцията с коментари в WordPress, идва от хиндуистката митология, където се отнася до божество, слизащо на земята в човешка форма. В смисъла, в който я разбираме в Западния свят, за първи път е използвана през 80-те години на миналия век. Думата идва от санскрит avatāra (अवतार), означаващо „слизане“.
Blog
През 1999 година е стартирана онлайн услугата за направата на блогове – Blogger. Думата blog, която вече добива общественост и у нас и е нормално да напишем на български език – блог – е създадена една година по-рано, през 1998 г. В началото се появява като weblog, съставна дума от World Wide Web и Log (за чиято етимология и значение можете да прочетете по-надолу в настоящата статия). С времето, най-вероятно поради трудността на изговаряне на думата weblog, се съкращава до днешното blog.
Интересен факт е, че някои изследователи смятат, че blog е отклонение на думата bloke – жаргон за обикновен човек.
Boot и Bootstrap
Тъй като boot, в смисъл на „стартиране на компютъра“ (booting) е кратка форма на bootstrap routine, следователно и на bootstrap, етимологията на двете думи ще бъде разгледана едновременно. Boot, като кратка форма на Bootstrap, има същото, но и различно значение. Същото, тъй като дълбокият смисъл на двете думи идва от фразата „да се издърпаш, използвайки връзките на собствените си обувки (bootstraps)“, което означава да успееш чрез собствените си усилия. В България казваме, че правим нещо „на мускули“.
Значението на думите се разделя в по-ново време, тъй като Bootstrap вече е по-познато като библиотека (library) за презентационния език CSS. Въпреки че и двете произлизат от bootstrap, едното вече е нарицателно за въпросната библиотека, докато другото – за включване на компютър или друго подобно устройство (таблет, смартфон).
Барон Мюнхаузен се измъква от блатото, издърпвайки се за косата си.
И двете форми на думата произлизат от книгата на немския писател Рудолф Ерих Распе, публикувана за първи път през 1785 г., а именно – „Приключенията на барон Мюнхаузен“. В нея главният герой разказва поредица от истории, включително и такава, в която излиза от блато, издърпвайки се за собствената си коса. В този смисъл, bootstrap-вайки се. Откъдето произлиза и терминът.
Bug
Bug, което, както знаете, е английската дума за буболечка, в контекста на компютрите означава грешка в компютърна програма или в цялата система. Думата се използва, за да обозначи механична повреда (проблем) от първото десетилетие на XIX век (1800). Американският изобретател Томас Едисън е помогнал за популяризирането на термина, пишейки през 1889 година, че bug (буболечка) е „фраза за разрешаването на проблем и загатваща, че някакво въображаемо насекомо се е скрило вътре [в проблемната машина] и причинява всичките проблеми“.
Cache
Думата cache, което, в контекста на информационните технологии, означава временно запазване на информация, която може да бъде достигната и показана бързо, за първи път е била използвана от френско-канадски ловци (трапери[4]), като термин за скривалище, в което се съхраняват стоки и провизии. Думата е използвана през XVIII век, като произлиза от латинското coāctāre – „да задържиш“, което минава през френското cacher, означаващо „да скрия“.
Cloud
„Облакът“ или „облачните изчисления“ (cloud computing) в смисъл на работа със software и услуги, които работят през интернет, е концепция, изградена през далечната (вече) 1996 година от компанията Compaq. Настоящата употреба на термина идва от обичая облаците (cloud) да бъдат използвани, за да означат мрежа или интернет (като цяло) в различни диаграми.
Cookie
Бисквитки! Терминът доби популярност сред широката общественост, след като през 2018 година влезе в сила GDPR. Тогава въпросните бисквитки достигнаха своя връх в търсенето в мрежата.
Хората малко или много се наплашиха за „своите бисквитки“ и (поне част от тях) станаха много по-осъзнати за своите данни в интернет. Което в определен смисъл е положително. Макар че сме далеч от нужното ниво на медийно разбиране. Последното важи не само за интернет, но и като цяло. Множеството хора все още не разбират напълно способите и силата на медиите (не само в конвенционалния смисъл на думата).
Терминът cookie реферира към малък пакет данни, използван за пръв път от програмисти в Unix през 70-те години на миналия век. Вярва се, че терминът е вдъхновен от т.нар. fortune cookies – курабийки с късмети, тъй като те също пренасят малък „пакет данни“ – самото късметче.
Впоследствие през 1994 г. Лу Монтули създава термина “web cookie”.
Английската дума за бисквитка – cookie – от своя страна идва от нидерландското koekje, което означава „малка торта/сладкиш“. Терминът е „внесен“ в Америка през далечния XVII век.
Daemon
В системата на Unix думата Daemon се използва за програма, която работи на фонов режим (in the background). Терминът е създаден от програмисти в MIT през 60-те години на миналия век. Вдъхновението идва от мисловен експеримент, водещ началото си от XIX век и носещ името „Демонът на Максуел“ (Maxwell’s Demon). Също така, важно е да се отбележи, че в гръцката митология демоните са посредници между хората и боговете, а не представители на злото.
Default
Предварително избрани/зададени настройки, което в английския език (а понякога и на български) наричаме default (“default-ни“). Терминът произлиза от френското defaulte, значещо „неуспех в извършването на нещо“, но също така „нарушение/престъпление“ и дори „грях“. В последното има логика, тъй като гръцката дума за грях – hamartia, е с корен на hamartia идва от думата hamartanō, значеща буквално „да пропуснеш мишената, да сгрешиш“.
В информационните технологии терминът започва да се използва с настоящото си значение в средата на 60-те години на миналия век за настройки, които програмата да приеме, в случай, че потребителят „не успее“ да посочи такива.
В кръга на шегата, бихе могли да кажем, че извършваме грях всеки път, когато използваме настройките по подразбиране.
Domain
Думата domain – подмрежа или единица в по-голяма мрежа, идва от латинското dominicum през френски demaine, означаващо „притежанията на лорд“.
В информационните технологии използването на думата Domain (домейн) започва около 1978 г. А Domain name, от своя страна, за пръв път се използва през 1985 година.
Ethernet
Традиционното свързване на устройства в кабелна мрежа – етернет – е смесица от две други думи – етер, хипотетична преносна среда, която се е вярвало, че изпълва междузвездното пространство[5], и мрежа – net (от network).
Терминът ethernet (етернет) е създаден от д-р Робърт Меткалф. Вдъхновен от научната теория за етера, за който се е вярвало, че „пренася светлината“, той приспособил термина към компютърните науки.
Log
Log или Log file e файл, който записва събитията, които се случват, докато дадена програма или система работи. Произлиза от корабните лагове, които през XVI век са използвани, за да се измери скоростта на плавателното средство. На същите лагове дължим и термини като logbook, глагола log, който означава действието на „влизане“ в дадена система, както и на съществителното login, в общия случай превеждано на български като „вход“.
Patch
Терминът patch (буквално „кръпка“, но също „кърпя, закърпвам и лепенка“) в контекста на информационните технологии означава малко количество код (относително спрямо основния), чиято цел е да подобри програма или да премахне bug-ове и грешки във вече съществуващите файлове. Произходът му може да бъде проследен до 40-те години на миналия век, когато програмистите са поправяли грешки в системата, като са залепвали физически лепенки върху дупките в перфокартите, използвани, за да се подадат данни и инструкции на офис машините.
Произходът на думата patch в буквалния ѝ смисъл се проследява до френското piece, което означава „парче“.
Spam
Историята на термина „спам“ навярно е най-разпространената и познатата. В света на интернет думата се използва, за да обозначи непоискани съобщения. В началото – нетаргетирани търговски съобщения, които се повтарят често. В наши дни хората, дори в България, казват „не ме спами“ в смисъл на „не ми пиши отново и отново, ще ти отговоря, когато имам време или желание“. Тоест, думата е придобила общественост и поради това е изменила малко и своя смисъл.
От статията на Today I Found Out разбираме, че широко разпространено грешно схващане е, че името на бранда SPAM става нарицателно за нежелани или подвеждащи реклами, тъй като месото в консервите им е „фалшиво“.
Медията твърди, че за кратко време думата SPAM е станала синоним на нежелани съобщения, благодарение на скеч на „Летящия цирк на Монти Пайтън“ (Monty Python’s Flying Circus) от 70-те години на миналия век. Скечът, който можете да видите отдолу, се отнася до кафене, в което менюто е изградено от продукти на бранда SPAM.
В смисъла, който се е влагал преди достигането на широката общественост, думата SPAM е използвана за пръв път през 1993 година.
Името на бранда SPAM, тоест произходът на думата в оригинално заложеното ѝ значение, е като съставна дума от английските термини за „подправено, с подправки“ и „шунка“ – spiced и ham.
Wiki
Думата Wiki – сайт, който може да бъде редактиран от потребителите (Wikipedia например), идва от хавайска дума, означаваща „бърз“. Уорд Кънингам – създателят на първия wiki сайт – the WikiWikiWeb, казва, че името е вдъхновено от пътуване до Хонолулу, където на летището се е качил във Wiki Wiki маршрутка и научил, че това означава „много бърз“ на хавайски.
Zip
Архивният формат, който поддържа компресиране на данни без загуба на информация – Zip – е създаден през 1989 година и е бил наречен PKZIP, на създателя си Фил Кац (Phil Katz). Името Zip е било предложено от негов приятел – Робърт Махони – тъй като това означавало „движение с високи скорости“, косвено, че този вид архивиране е по-бърз от останалите формати, които са били налични по онова време.
Заключение
Да знаем откъде произлизат думите не винаги е полезно. Всъщност, в повечето случаи такова познание може да се възприеме просто за набор от любопитни факти. Въпреки това, подобен набор от „любопитни факти“ е способен не само да ни покаже като експерти в областта, в която работим (ако са като настоящите), но също така обогатява общата ни култура и разширява погледа ни към света.
Произходът на думите от всички езици и всички сфери на дейност е многопластова материя, която ни учи не само на генезиса на конкретния термин, но също и на историческия контекст, в който той се е зародил. Благодарение на думи като ethernet можем да разберем не само, че понякога науката не е права. Че други, недотам свързани нейни полета, погрешно възприемайки постулатите ѝ, изграждат своите термини върху научна теория, която впоследствие бива отхвърлена. Това обаче не се превръща във фундаментален проблем и ние все още използваме, когато това е необходимо, думата ethernet.
А от последното можем да извлечем извода, че грешките обикновено не са фатални и че трябва да грешим, за да растем. Че дори основани на грешни теории, някои неща продължават да работят. А това е най-важното.
[1] https://www.theguardian.com/music/
[2] https://www.scientificamerican.com/article/women-talk-more-than-men/
[3] За които можете да прочетете интересното изследване на проф. д-р Максим Стаменов – https://www.researchgate.net/project/The-Fate-of-Turkish-Loan-Words-in-the-Bulgarian-Language
