Облачните технологии са едно от явленията в компютърния свят през последното десетилетие, което продължава да се развива главоломно и да завзема нови и нови територии. Целият онлайн живот вече е в облака – според неотдавнашно проучване на Cisco 94% от данните онлайн преминават през облачните услуги, а само 6% остават за традиционната инфраструктура.
Облакът вече не е мода или нововъведение, а необходимост. Базовите познания в тази област са важни за всеки, който упражнява професията си онлайн, ето защо неотдавна започнахме темата с основните понятия и идеи зад облака (блог поста ни четете тук). Днес продължаваме напред с поглед към бъдещето. Помолихме съоснователя на ZETTAHOST.bg Нестор Юруков да открои 5-те водещи тенденции в областта на облачните технологии, с които посрещаме 2021-а и които тепърва ще властват в онлайн света.
1. Граничните облаци
С т.нар. гранични облачни решения (Edge cloud computing) са свързани някои от най-нашумелите през последните години направления, като управлението на изкуствения интелект или интернет на нещата (IoT). При този подход нямаме добрата стара традиционна връзка между сървър и потребител, а трансферът на данните се осъществява на три нива.
В основата на всичко е облака, с него се свързват отделни гранични единици, или edge node-ове, с които пък си взаимодействат крайните клиенти. Това архитектурно решение е особено популярно при умните устройства, които все повече навлизат в живота ни. Такива крайни клиенти могат да са коли, камери, мобилни телефони, телевизори, климатици.
В определени индустрии е особено важно да се скъси връзката между потребителя и източника на информация и тогава идват граничните решения, междинният слой от сървъри, който скъсява двойно и дори повече пътя между уредите и главния облак. Сами можете да си представите защо е важно това скъсяване например за една самоуправляваща се кола, която фучи с 200 км/ч по магистралата… Тя не е нужно да пази цялата карта на пътя, по който ще се движи, достатъчно е да е съхранена на междинното ниво.
2. Хибридните облаци
Както вече стана дума, от трите основни типа облачни решения – публични, частни и хибридни, най-перспективни в общия случай са последните, защото обединяват най-доброто от това, което предлагат първите два, и дори го допълват.
При хибридния клауд компанията доверява част от информационните си масиви (например базата данни на сайта) на публичния клауд, който осигурява висока скорост и покритие. В частни облаци пък се пази особено ценната информация, например от потребителските данни, защитени от GDPR. Така те нямат досег с външния свят и са много по-добре защитени. И още едно звено – в хибридния клауд могат да се включват и системи, използващи традиционната инфраструктура отпреди „облачната ера“. Това е особено важно за компаниите, които по една или друга причина не могат да заменят по-старите си системи..
Хибридният клауд е по-труден и скъп за поддържане от чистите публични решения, но е и най-перспективен, стига компанията да може да си го позволи и да разполага с разработчици, които да могат да го организират достатъчно добре.
Принципът зад това направление се нарича „агностична облачна стратегия“ (cloud-agnostic strategy) и се опира на идеята, че няма една съвършена облачна технология, а най-добре е да се вземат само плюсовете на различните видове.
3. Автоматизация
Още една безспорна облачна тенденция на 2021-а е автоматизацията. В свръхдинамичния свят на днешния интернет е жизненоважно да можете да реагирате на момента. Да „вдигате“ бързо и безаварийно сървъри, да ги управлявате и координирате, да можете да се справите с огромните информационни ресурси.
По днешни данни Google има над 1 000 000 000 виртуални машини! Представете си, че трябва някой да менажира този огромен ресурс – това ще значи огромна армия от администратори, каквато е невъзможно да бъде събрана.
Днес целият процес по интегрирането се извършва автоматизирано, най-вече с помощта на приложения като Kubernetes, Helm или DockerSwarm, за които скоро ще ви разкажем по-подробно в блога на ZETTAHOST.bg. Това е технология, която позволява за минути да се „включи“ цял мащабен виртуален сървър, който да посрещне например огромния брой купувачи, които идват на сайта ви за Черния петък.
Цял клъстер от сървъри може да заработи за отрицателно време – нещо, за което администраторите в света на физическите сървъри отпреди десетилетия дори и не биха могли да си мечтаят.
Благодарение на процеса на оркестриране пък управлението е още по-лесно, защото с помощта на скриптове се залагат и основни настройки – например, ако даден сървър не отговаря, той да се рестартира. Или, ако мощностите му не стигат, те да се увеличат.
4. Контейнеризация
Споменатият Kubernetes е система за оркестриране на работата на docker контейнерите, в които се прибират днес почти всички софтуерни приложения. Тя е изградена от ноудове, своеобразни операционни системи на виртуалните машини, които пък приютяват контейнерите – отделните елементи от всеки софтуер.
Над всичко стои централното ниво на автоматизация, което оркестрира ноудовете. Така например, ако вашето React приложение, работещо в един от контейнерите, по някаква причина „забие“, Kubernetes веднага може да го рестартира. Ако то „страда“ от недостиг на изчислителна мощ – може да му я осигури.
Системата е разработена от Google именно заради нуждата да се оркестрира работата на милиони физически и виртуални сървъри. През 2015 г. компанията дарява Kubernetes на фондацията Cloud native computing foundation, която го поддържа до днес и е спонсорирана от всички гиганти в онлайн света, нуждаещи се от приложението. Тъй като е с отворен код, в разработката и до момента са се включили над 100 000 програмисти!
Независимо дали сте гигантска компания или малко магазинче, тези технологии ви позволяват да автоматизирате голяма част от процесите. Това намалява опасността от грешки и ви позволява да отделите повече време за по-важни неща от това да рестартирате сървъри ръчно и денонощно. При това акцент в Kubernetes е и сигурността.
5. Непрекъсната интеграция
Това е начинът, по който днес работят всички големи софтуерни екипи, популярен като CI/CD (continuous integration/continuous deployment). Чрез него програмистите могат да оркестрират, да тестват, бързо и лесно да обновяват софтуера, който създават. Някога се смяташе, че с излизането на една версия на програмата всичко е приключило, тя само трябва да бъде поддържана до следващата версия, идваща месеци или години по-късно.
Днес разработването на софтуер е непрекъснат процес, добавянето на нови възможности на програмата, отстраняването на бъгове, обновяването и усъвършенстването продължават ежедневно и именно това е процесът на непрекъсната интеграция. Дори в някои от най-големите софтуерни фирми всеки от разработчиците може да отключи процеса по обновяване на продукта заради важна промяна. Проектът минава през тунела на непрекъснатата интеграция, който проверява за грешки, и след минути новата версия вече е при потребителя.
600 000 000 000 долара – на толкова се оценява годишният световен облачен бизнес. Големите компании отдавна са преминали изцяло към облачните технологии и постепенно всички ги следват по пътя. Процесът, както показва и статистиката, с която започнахме, приближава финалната лента. Затова е и важно да избирате най-подходящите партньори, които знаят как да ви помогнат да се грижите за данните си, приютени в облака.
