Съкращението HTTP означава Hypertext Transfer Protocol. Това е мрежов комуникационен протокол, използван за прехвърляне на уеб страници и файлове в интернет. Първоначално създаден като инструмент за публикуване на HTML уеб страници, този протокол в крайна сметка доведе до създаването на World Wide Web (WWW). Разработката на протокола е резултат от координираната работа между World Wide Web Consortium (W3C) и Работната група за интернет инженеринг. Крайният резултат е най-новият и най-използваният стандарт от 1999 г. – HTTP / 1.1. Днес всички уеб сайтове в света използват HTTP, за да доставят съдържанието си на посетителите на уебсайта. Има 2 типа HTTP връзка – некриптиран HTTP, който е по подразбиране и криптиран – HTTPS.
Какво е HTTPS?
HTTPS е защитен HTTP, широко използван за криптиране на комуникацията между уеб сървъра и клиента. Технически това е стандартният HTTP, но в горната част на SSL / TLS протокола, който криптира връзката. За да има установена криптирана връзка между клиента и сървъра, на сървъра е задължително да се инсталира SSL сертификат. Основната разлика между HTTP и HTTPS е, че URL адресът с криптирана връзка ще започне с https: // вместо обикновения http: //. Също така, HTTP използва порт 80 по подразбиране, докато HTTPS използва порт 443. Некриптиран HTTP е по-бърз от HTTPS, което може да се забележи само когато се прехвърлят някои по-големи данни, така че по-ниската скорост, причинена от необходимостта от криптиране на всичко, не е очевидно, когато става дума за криптиране на уеб страници със стандартен размер.
Как работи HTTP?
За да се установи комуникация, има две задължителни изисквания – трябва да има клиент – обикновено това са уеб браузърите и приложенията, а не физическите хостове в мрежата; и сървър – това са уеб сървърите и те трябва да бъдат разположени, използвайки адрес на Uniform Resource Locator (URL). Когато потребителят иска да посети уеб страница, браузърът изпраща GET тип заявка на уеб сървъра. Тази заявка на HTTP определя от кой хост (обикновено общо име с доставчика на интернет услуги на клиента), кой потребителски агент (съдържа информация за уеб браузъра) и референт (източникът на произход – търсачка, друг сайт или директно въведени в браузъра), от който произлиза заявката. Когато сървърът получи цялата информация по-горе, той изпраща заявения ресурс с тези атрибути: код на състоянието – показва дали заявката е била или не е завършена успешно; дата – дата и час на сървъра; изтича – указва колко дълго ще бъде валидна тази версия на уеб страницата и може да се кешира на твърдия диск на потребителя, за да може да се зареди по-бързо, ако потребителят се върне на тази страница; сървър – приложението на сървъра (като Apache) и неговата версия; content-type – типът на уеб съдържанието или повечето страници е текст / html с режим на кодиране UTF-8. Изходният код на всяка уеб страница, достъп до която се осъществява чрез HTTP , е обикновен HTML, който се интерпретира от уеб браузъра и визуализира текста, формите, таблиците и т.н.