Ajax (Asynchronous JavaScript and XML) е техника, която се използва за създаване на интерактивни уеб приложения, които анализират потребителските заявки в реално време. Фреймуърка Ajax използва няколко инструмента за програмиране за постигане на тази цел. JavaScript, HTML, XML, CSS, модел на обект на документ (DOM) и XMLHttpRequest се използват за създаване на асинхронно уеб приложение. След това Ajax скриптът позволява на съдържанието на уеб страницата да се актуализира незабавно в момента, в който посетител извърши действие, за разлика от HTTP заявка, поради което цялата страница се зарежда отново. Тъй като Ajax скриптът е силно зависим от XMLHttpRequest, първите приложения, които го използваха, работеха само с браузъра Internet Explorer. Всички съвременни уеб браузъри имат пълна поддръжка за Ajax скрипт. Онлайн приложенията, използващи Ajax, използват енджин, който действа като среда между уеб браузъра и отдалечения сървър, който съхранява исканите данни. Вместо да зарежда конвенционалната уеб страница, уеб браузърът извлича механизма на Ajax скрипта, който обслужва страницата на потребителя. Енджина за скриптове на Ajax продължава да работи на заден фон, като използва JavaScript за разговор с браузъра. Действие на потребителя на страницата изпраща JavaScript заявка към машината за скриптове на Ajax, която мигновено отговаря обратно. Ако енджина се нуждае от повече информация, той изпраща заявка до сървъра, в повечето случаи чрез XML, а междувременно актуализира уеб страницата.
Фреймуърка Ajax
Преди HTML5 да бъде поддържан от уеб браузърите, динамичните страници, създадени с множество искания за фреймуърка на Ajax, не използват механизма за история на браузъра. В резултат за потребителя, натискането на бутона „назад“ на браузъра не насочва браузъра към предишно състояние на сайта с активиран Ajax и се връща към предишния пълен уебсайт, който е посетен. Преди въвеждането на програмирането на Ajax начин да се заобиколи бе да се използват невидими фреймове, за да предизвикат промени в историята на браузъра. Начинът, по който Ajax фреймуърка прави това, е чрез промяна на идентификатора на фрагмент на URL, когато страница с Ajax скрипт в него е достъпна и я наблюдава за промени. HTML5 промени това, като предостави API стандарт за комуникация с енджина на историята на браузъра. Динамичните актуализации на уебсайтове също правят „запомнянето“ и връщането в предишно състояние на приложението по-трудно. Има решения на този проблем и много от тях също използват идентификатора на фрагменти от URL адреси. Тук се прилага и решението, предоставено от HTML5 за този проблем. В зависимост от вида на приложението за програмиране на Ajax, динамичното освежаване на страницата може да се сблъска с потребителското въвеждане, още повече, ако използвате нестабилна интернет връзка. Например, въвеждането в поле за търсене може да изпрати заявка до сървъра за завършване на търсенето, но потребителят може да не очаква, че полето за предложения ще се появи и ако интернет връзката не е доста бърза, списъкът с предложения може да се появи твърде късно когато потребителят е извършил друга дейност.